Притчи и легенди - Форум
Black-Zone Неделя
11.12.2016
11:00:28
На пазара мъж продава комар в бурканче. На него има залепен етикет: "Заместител на мъже – само 25 лв." Една заинтересувана клиентка пита: - А как се използва? - В къщи се разсъбличаш,лягаш на леглото и го пускаш от буркана. Ако нещо не е наред – позвъни ми – ето телефонния ми номер. Вечерта жената звъни: - Прибрах се, съблякох се, легнах,отворих буркана, но той стои вътре и не се движи… - Стой така. Идвам веднага! Дошъл мъжът на мястото, разсъблякъл се и казал на комара: - Гледай, глупак! За последен път показвам
Добре дошли Гост | RSS Главна | Притчи и легенди - Форум | Регистрация | Вход
  • BGtop . Гласувайте за моя сайт в БГ чарт . Гласувай за мен в BGTop100.com


    [ Ново съобщение · Членове · Правила на форума · Търси · RSS ]
    Страница 1 от 212»
    Модератор на форума: robocob 
    Форум » Test category » Любопитно и полезно » Притчи и легенди
    Притчи и легенди
    ангелинкаДата: Понеделник, 30.04.2012, 16:09:48 | Съобщение # 1
    Генерал-майор
    Група: Uploader
    Съобщения: 436
    Статус: Offline
    В тази тема ще се публикуват приказки, притчи, житейски мъдрости и легенди. Ако някой има желание да добави по темата, то може да го направи, а ние с удоволствие ще го прочетем.
     
    ангелинкаДата: Понеделник, 30.04.2012, 16:13:08 | Съобщение # 2
    Генерал-майор
    Група: Uploader
    Съобщения: 436
    Статус: Offline
    Притча: Ако разбереш, че си глупак, промените вече са започнали

    При един мъдрец дошъл човек и казал: "Какво трябва да направя, за да стана мъдър?". Мъдрецът отговорил: "Излез навън и почакай там." А на улицата валял проливен дъжд. Човекът се учудил: "Как може да ми помогне това?". Излязал той и застанал на улицата, а дъждът се леел като из ведро. Човекът се намокрил, водата попила в дрехите му. Десет минути по-късно той се върнал при мъдреца и казал: "Стоях навън, а сега какво?".
    Мъдрецът отговорил: "Какво се случи? Когато стоя навън, направи ли някакво откритие?"
    Човекът казал: "Откритие? Не, просто си мислех, че изглеждам като глупак!"
    Мъдрецът го погледнал и проговорил: "Това е велико откритие! Това е началото на мъдростта! Сега вече може да започнеш. Ти си на правилния път. Ако осъзнаеш, че си глупак, то промените вече са започнали."

    (Хасидска мъдрост)
     
    ангелинкаДата: Понеделник, 30.04.2012, 16:19:55 | Съобщение # 3
    Генерал-майор
    Група: Uploader
    Съобщения: 436
    Статус: Offline
    Притча за хилядата огледала

    Преди много години в Индия едно куче решило да отиде в храм, в който имало хиляда огледала. Стигнало до храма, след дълго и тежко пътуване, което продължило седмици наред. Качило се по стълбите на храма и влязло в зала, по чиито стени имало хиляда огледала. Огледало се наоколо и с уплаха видяло хиляда кучета, които ръмжейки, показвали зъбите си. Кучето подвило опашка, изскочило от храма, уверено, че светът около него е пълен с тълпа от гневни и злобни кучета. От тогава това куче никога не се престрашило да влезе отново в храма.
    Един месец по-късно в храма с хилядата огледала дошло друго куче.То също изкачило стълбите на храма, влязло и погледнало към огледалата, но видяло хиляда приятелски настроени и миролюбиви кучета. То излязло от храма, сигурно, че светът е пълен с добри кучета.
     
    ангелинкаДата: Понеделник, 30.04.2012, 16:25:20 | Съобщение # 4
    Генерал-майор
    Група: Uploader
    Съобщения: 436
    Статус: Offline
    Живял някога един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото били израснали заедно. Този приятел имал навика винаги, каквото и да се случи в неговия живот - добро или лошо, да казва: “Това е добре!”. Един ден кралят отишъл на лов. Приятелят приготвил пушките, но изглежда объркал нещо с едната от тях. Когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал какво се е случило и верен на навика си, казал: “Това е добре!”. На което разгневеният крал отговорил: “Не! Това НЕ Е добре!”. И го изпратил в затвора.
    След около година, кралят отишъл на лов в една много опасна местност. Канибали го хванали, вързали и до вечерта го завлекли в своето селище. Събрали дърва, донесли дълъг кол и завързали краля за него. Когато го доближили до огъня, забелязали, че палецът му липсва. Понеже били много суеверни, те никога не ядяли човек, комуто нещо липсва. Затова отвързали краля и го пуснали да си върви.
    Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече седял цяла година в затвора. Отишъл при него, освободил го и му казал: “Ти беше прав! Наистина беше добре, че палецът ми отлетя.”. И след като му разказал премеждието си, проплакал: “Чувствам се много виновен. Мисля, че това, което направих с теб, беше много лошо!”. “Не!” - отговорил приятелят - “Това беше добре!”.
    “Кое беше добре? Че стоя една година в затвора?”
    “Ако НЕ бях в затвора, щях да бъда с теб при канибалите!...” - бил отговорът
     
    ангелинкаДата: Понеделник, 30.04.2012, 16:37:35 | Съобщение # 5
    Генерал-майор
    Група: Uploader
    Съобщения: 436
    Статус: Offline
    Всяка сутрин, когато антилопата се събужда,
    тя знае, че трябва да надбяга най-бързия лъв,
    защото в противен случай ще умре.
    Всяка сутрин лъва се събужда с мисълта,
    че трябва да надбяга най-бавната антилопа,
    защото в противен случай ще умре от глад.
    Затова всяка сутрин, без значение дали си лъв или антилопа, когато слънцето изгрее, най-добре е вече да тичаш!

    Стара африканска мъдрост
     
    ангелинкаДата: Понеделник, 30.04.2012, 16:39:02 | Съобщение # 6
    Генерал-майор
    Група: Uploader
    Съобщения: 436
    Статус: Offline
    Двата вълка в нас

    Притча на индианците чероки

    Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.

    Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
    - И кой вълк побеждава?
    - Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.
     
    ангелинкаДата: Понеделник, 30.04.2012, 16:40:10 | Съобщение # 7
    Генерал-майор
    Група: Uploader
    Съобщения: 436
    Статус: Offline
    Вратата на Щастието

    Когато вратата на щастието се затвори се отваря друга врата, но често гледаме много дълго към затворената врата и не виждаме другата, отворената за нас. Истината е, че незнаем какво искаме, докато не го изгубим, но е истина и, че незнаем както можем да имаме, докато не го получим. Дарявайки някого с цялата си любов не можем да бъдем сигурни, че тя е споделена. Не очаквайте и вие да получите любов в замяна.
    Чакайте докато тя се засили в сърцето на другия, ако това не стане бъдете доволни, задоволени, нека нищо друго не ви трябва, защото все пак любовта е израснала във вашето сърце. Отнема само минута да попаднеш на някого, един час да харесаш някого, един ден, за да обикнеш някого, но е нужен цял един живот, за да забравиш някого. Как можеш да забравиш този, когото обичаш? Никога!
    Този когото обичаш остава с теб в сърцето ти завинаги. Носиш го дълбоко в душата си. Не се стремете към красота, тя може да ви измами, не се стремете към богатство. Стремете се към някой, които ви кара да се усмихнете, защото е нужна само една усмивка, за да се превърне мрачната нощ в светъл ден. Намерете този който кара сърцето ви да се усмихне. Мечтайте за това, за което искате да мечтаете; идете там, където искате да идете; бъдете този, който искате да бъдете; защото ние хората имаме само един шанс и един живот, за да направим нещата, които искаме да направим.
    Можете да имате достатъчно щастие, което да ви кара да се чувствате добре, достатъчно опит, за да сте силни, достатъчно мъка, която да ви носи всичко човешко, достатъчно надежда, за да сте щастливи. Поставяйте се винаги на мястото на другите. Това, което ви наранява, вероятно наранява и другите.
    Не е нужно да имаш най - доброто от всичко, за да си щастлив, просто направи колкото можеш добро, докато вървиш по своя път. Любовта започва с усмивка, израства с целувка и умира със сълза. Светлото бъдеще винаги лежи върху забравено минало. Когато се родим ние плачем, а всички около нас се смеят. Живейте така, както когато ще умирате. Вие сте единствения, който се смее, а всички около вас плачат.
    Ако се боиш от щастие, щастие няма да видиш. В нещастие не падай духом, в щастието не се възгордявай. Важно е не само какво говори човек, но и какво чувства и защо го чувства. От всекиго, комуто е дадено много, много ще се иска. Което бързо се прави, бързо загива. Злото, което ни е известно е по - добро от неизвестното. С всеки може да се случи това, което може да се случи с някого. Върховете се постигат постепенно.
    Гневът е страх. Всеки разгневен човек е уплашен, той се страхува от някаква загуба. Радвай се на всеки миг, за да не се разкайваш после и да не изпитваш усещането, че си пропилял младостта си. За всяка възраст в живота Господ е отредил някакво безпокойство. Страхът се простира дотам, откъдето започва неизбежното.
     
    ангелинкаДата: Понеделник, 30.04.2012, 16:45:32 | Съобщение # 8
    Генерал-майор
    Група: Uploader
    Съобщения: 436
    Статус: Offline
    СТЪПКИ ПО БРЕГА...

    Една
    нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че върви по морския бряг заедно с
    Господ. По небето се разигравали сцени от живота му. За всяка сцена
    върху пясъка по брега се виждали по две редици следи от стъпки – едната
    негова, другата на Господ. Когато последната сцена проблеснала на
    небето, той погледнал пак към пясъка и забелязал, че на много места се
    вижда само една следа. Забелязал също така, че това били най –
    отчаяните и тъжни мигове в живота му. Това го разтревожило и той
    попитал Господ:

    - Господи, ти ме рече, че щом съм решил да те следвам, ти
    винаги ще вървиш с мен, но забелязах, че в най трудните за мен моменти
    в живота ми следата беше само една. Не разбирам защо си ме изоставил,
    точно когато съм имал най – голяма нужда от теб?

    Господ отвърнал:

    - Безценно чадо мое, аз те обичам и никога няма да те изоставя.
    Там, където виждаш само една следа по време на изпитанията и
    страданията ти, това са моментите, когато съм те носил на ръце.
     
    ангелинкаДата: Понеделник, 30.04.2012, 16:46:45 | Съобщение # 9
    Генерал-майор
    Група: Uploader
    Съобщения: 436
    Статус: Offline
    - Какво се казва на някого, когото обичаш?
    - Еми...обичам те - каза той.
    - Ами ако се уплаши?
    - Тогава значи не е готов да го обичаш - каза той.
    - И какво се прави тогава?
    - Изчакваш го - каза той.
    - Как така?
    - Изчакваш го да стане готов- каза той.
    - Ами ако не стане?
    - "Ако" са три буквички, които поставени пред едно изречение променят всичко - каза той.
    - А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?
    - Не, продължаваш да го обичаш - каза той.
    - А какво се прави когато обичаш някого? Жените ли се?
    - Не - каза той.
    - А защо всички се женят?
    - Защото не знаят какво е да обичаш - каза той.
    - Кой знае?
    - Ти знаеш - каза той.
    - Защо?
    - Защото обичаш някого - каза той.
    - Защо така мислиш?
    - Иначе нямаше да ме питаш - каза той.
    - А какво правиш когато някой ти каже "обичам те"?
    - Вярваш му - каза той.
    - Защо?
    - Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
    - Защо мислиш, че не са ми казвали?
    - Той не ти го е казвал - каза той.
    - Аз кога съм го срещнала?
    - Когато залеза и изгрева се сляха в едно - каза той.
    - Как така?
    - Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
    - А какво правиш когато някой те попита "обичаш ли ме"?
    - Нищо - каза той.
    - Защо?
    - Защото ако го обичаш той ще знае...и няма да има нужда да те пита - каза той.
    - А защо всички все повтарят на другия "обичам те"?
    - Защото не са сигурни - каза той.
    - В какво?
    - В любовта си - каза той.
    - А какво става когато любовта свърши?
    - Нищо - каза той.
    - Защо?
    - Защото тя не свършва - каза той.
    - А защо всички се развеждат?
    - Любовта и бракът нямат нищо общо - каза той.
    - Ти всички отговори ли знаеш?
    - Не - каза той.
    - А как ми отговаряш?
    - С голямото си желание - каза той.
    - Знаеш ли какво?
    - Да - каза той.
    - Обичам те.
    - Знам - свърши той.

    /Неизвестен автор/
     
    ангелинкаДата: Понеделник, 30.04.2012, 16:50:47 | Съобщение # 10
    Генерал-майор
    Група: Uploader
    Съобщения: 436
    Статус: Offline
    Помислете за момент. Вие в кой списък сте?

    Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.

    - Кой иска тази банкнота?

    Всички вдигнали ръце.

    - Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на няколко парчета.

    - Кой я иска сега?

    Пак всички ръце се вдигнали.

    - А ако направя така…

    Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.

    - А сега? Кой я иска?

    Отново всички. Тогава той започнал:

    - Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.

    Сега помислете добре и потърсете в паметта си:

    - 5-те най-богати човека в света

    - 5-те последни Мис Свят

    - 10 лауреата на Нобелова награда

    - 5-те последни носители на Оскар.

    Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!

    Сега си спомнете:

    - трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване

    - трима приятели, помогнали ви в труден момент

    - някой, накарал ви да се чувствате специален

    - 5 човека, съпътствали ви през живота

    Как върви? Много по-добре, нали?

    Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.

    Помислете за момент. Вие в кой списък сте?
     
    ангелинкаДата: Понеделник, 30.04.2012, 16:55:25 | Съобщение # 11
    Генерал-майор
    Група: Uploader
    Съобщения: 436
    Статус: Offline
    Събрал Аллах всички хора и започнал да ги наказва за нарушение Законите на Вселената. Най-голямото наказание се паднало на лекаря. Той се възмутил:

    - Защо? Аз съм лекар и цял живот съм се старал да избавя хората от техните страдания!

    А Аллах му отговорил:

    - Защото аз изпращам болестите на хората за техните прегрешения, за да ги поуча, а ти им пречиш да осъзнаят това.
     
    ангелинкаДата: Събота, 23.06.2012, 17:01:17 | Съобщение # 12
    Генерал-майор
    Група: Uploader
    Съобщения: 436
    Статус: Offline
    Легенди за цветето карамфил

    В древни времена са нарекли карамфила 'цветето на Зевс' или 'божественото цвете'. Названието произхожда от гръцките думи Δία (Día) - Зевс и άνθος (ánthos) - цвете. Карл Линей е запазил това име и оттогава карамфилът е известен като Dianthus.

    Древногръцки мит разказва за появата на карамфила...
    Веднъж богинята Диана (Артемида), връщайки се изключително раздразнена след неуспешен лов, срещнала по пътя си красив пастир, който свирел на флейтата си весела мелодия. Извън себе си от гняв тя упрекнала бедния човек, че той е подплашил дивеча с музиката си и разярена го заплашила, че ще го убие. Младежът започнал да се оправдава, да се кълне, че не е виновен и умолявал богинята за пощада. Но Диана била толкова вбесена, че не можела да разсъждава трезво. Нахвърлила се върху пастира и извадила очите му. В този грозен момент тя дошла на себе си и осъзнала пълния ужас на злодеянието. Тогава, за да увековечи тези, така жално гледали към нея очи, тя ги посяла в земята и тутакси от мястото поникнали два красиви червени карамфила, напомнящи с цвета си за пролятата кръв...

    Всъщност цветето е сързано с редица кървави събития в историята. В културата на Новото време карамфилът се е разглеждал като 'цветето на огъня' и/или 'цветето на борбата'. Красивото растение е изиграло интересна роля и в някои важни за историята на Франция моменти.

    Първата поява на цветето в Европа се отнася към времената на Св. Луи IX през 1270 г. То е донесено след последния кръстоносен поход, когато френските войски дълго са обсаждали Тунис. Сред кръстоносците се разразила ужасна чума. Хората умирали поголовно и всички усилия на лекарите да им помогнат отивали напразно. Св. Луи бил убеден, че в природата трябва да съществува 'противоотрова' за тази коварна болест. Той имал завидни познания за билките и лечебните растения, и решил, че в страна, в която хората често страдат от тежкото заболяване, по всяка вероятност има и лекуващо я растение. Вниманието му било привлечено от непознато, прелестно цвете. Неговата красива окраска и специфичният му аромат, накарали Св. Луи да предположи, че именно това е растението, което му трябва. Той заповядал на подчинените си да наберат колкото се може повече карамфили, да направят от тях отвара и да лекуват с нея заболелите. Напитката имала небивал ефект и много скоро епидемията била потушена. За съжаление обаче тя не помогнала на краля, когато чумата поразила и самия него, и Луи IX издъхнал в тежки мъки...

    Карамфилът бил любимото цвете на принц дьо Конде (Луи II дьо Бурбон). Благодарение интригите на кардинал Мазарини принцът е арестуван и хвърлен в затвора. Там, под прозореца му растяли карамфили...
    За щастие съпругата на Луи II не е стояла безучастна и е подела въстание. Принцът бил освободен. От тогава червеният карамфил става емблема на привържениците на Конде и Бурбоните, от които той произлиза.

    По време на Френската революция през 1793 г. невинните жертви на терора, които отивали на ешафода, се украсявали с червен карамфил и по този начин показвали, че умират за своя крал.

    Когато френските жени изпращали мъжете си на война, те им поднасяли букети от червени карамфили, изразявайки по този начин желанието си любимите им да се завърнат невредими. Войниците вярвали в чудотворната сила на цветето и го носили като талисман.
    Подобен обичай са имали и италианците. Карамфилът е считан за защитен амулет и в Испания, но там е имало и друго интересно приложение на цветето. Красивите испанки тайно и безмълвно са се уговаряли с възлюбените си да се срещнат, украсявайки деколтетата на роклите си с различни цветове карамфили.

    В Белгия карамфилът е бил смятан за цветето на бедните или простолюдието, а така също и за символ на домашното огнище.

    В Англия и Германия дълго време са смятали карамфила за символ на любовта и чистотата, за което разказват народните легенди, а така също произведенията на Уилям Шекспир. За Гьоте цветето е било олицетворение на приятелството и устойчивостта.
    Карамфилът е възпян в безсмъртните картини на художници като Леонардо да Винчи, Рафаело, Рембранд, Рубенс, Гоя...
     
    ангелинкаДата: Събота, 23.06.2012, 17:07:47 | Съобщение # 13
    Генерал-майор
    Група: Uploader
    Съобщения: 436
    Статус: Offline
    Легенди и истории за цветето камелия

    Романтичната красота и древният произход на камелията са се превърнали в източник на множество митове и загадъчни истории, свързани с това цвете...

    Според легендите камелията е красиво, но бездушно цвете - символ на хладина и коравосърдечност в чувствата; емблема на красивите, но студени жени, чиито сърца не могат лесно да бъдат покорени.

    За появата на камелията на земята съществува следната легенда:

    Ерос (Амур), преситен от любов и плътски страсти бил посъветван от майка си Афродита (Венера) да отиде на друга планета. Той послушал заръката ѝ и заминал към Сатурн. Там чул хор от ангелски гласове и се втурнал в посока на прелестните звуци. Видял изумително красиви жени с нежна бяла кожа, сребристи коси и лазурни очи. Те пеели, възхвалявайки Господа, че ги е дарил с тела от лед, който успокоявал страстите и погасявал всички плътски желания. Погледнали към Ерос, възхитили се на красотата му, но не се влюбили в него. Напразно той пускал стрелите си... Изпаднал в отчаяние, младият бог се оплакал на Афродита. На свой ред тя се разгневила и възмутила от бездушието на тези странни жени и решила, че подобни безчувствени създания не заслужават да бъдат хора. Махнала с изящната си ръка и ги превърнала в цветя, които били отнесени на Земята... Оттогава насам красивите им тела и хладни души са заключени в нежните камелии...

    Белгийският поет Норберт Корнелисен написал през 1820 г. поетична приказка за появата на камелията в Европа. Действието се развива на Олимп, където боговете се отдавали на не по-малки слабости и увлечения от простосмъртните.

    Амур скучаел и започнал да разпространява всякакви сплетни за майка си Венера. Разгневената богиня заповядала на слугите си да накажат сина ѝ, като го набият с розови стъбла. Надявала се по този начин той дълго да си спомня за неуместното си бърборене. Узнавайки за грозящата го опасност, изплашеният Амур помолил богинята Флора да го избави от позорното наказание или поне някак да го смегчи. Тя заповядала на Зефир да отлети веднага до Япония и да донесе оттам японска роза.

    - Веднага ще я разпознаеш - му казала тя. - Нейните клонки са покрити с прелестни, блестящи като изумруд листа, а цветовете ѝ наподобяват дива роза и са ароматни. Растението е лишено от бодли и няма начин да те нарани. Боговете я наричат "Anacanthis" (лишена от шипове).

    Зефир заминал скоростно и след няколко часа донесъл нужното растение. То било обилно покрито с цветове. Когато Флора го поднесла на слугите на Венера, за да изпълнят наказанието на Амур, цветето се усмихнало и всички изпаднали във възторг. Украсили се с него. За съжаление, независимо от това, заповедта трябвало да бъде изпълнена. Да, но по тялото на Амур не останала и най-малка драскотина...
    Узнавайки за това, Венера страшно се разгневила, но какво можела да стори?! Наказанието така или иначе било изпълнено - с роза, макар и без бодли. Безсилна в яда си, тя изляла целия си гняв върху растението и го лишила от чудния му аромат. Проклела го то винаги да расте само и единствено в Япония. Оттогава розата останала недостижима нито за Грациите, нито за Музите, докато най-накрая от тежкия ѝ плен не я спасил йезуитът Камелий. Донесъл я в Европа и макар че не можел да възвърне чудното ѝ ухание, той я култивирал и създал от нея множество различни, красиви цветя.
     
    ангелинкаДата: Събота, 23.06.2012, 17:09:49 | Съобщение # 14
    Генерал-майор
    Група: Uploader
    Съобщения: 436
    Статус: Offline
    История на Мари Дюплеси - "Дамата с камелиите"

    В основата на романа на Александър Дюма-син "Дамата с камелиите" лежи истинската история на героинята Маргьорит Готие, известна като Мари Дюплеси (истинското ѝ име е било Алфонсин Плеси). В произведението нашето цвете играе немалка роля. Дюма е създал Арман и Маргьорит, сякаш въплътявайки в техните образи себе си и Мари.

    Мари Дюплеси е била известна френска куртизанка, любовница на Александър Дюма-син, първообраз на главната героиня в неговия роман "Дамата с камелиите". Популярността на Мари е била толкова голяма, че тя лесно можела да си позволи да похарчи 100 000 франка на година (за сравнение, годишната заплата на един чиновник е била 1500 франка). Съвременниците ѝ описвали Мари като "изключително привлекателна млада жена с дребничка фигура и чаровна усмивка").
    Без да е получила в детството си никакво образование, мадмоазел Дюплеси се увличала по литературата и поезията, учила музикално изкуство, придобила изящни маниери и станала най-елегантната дама в Париж. Нейния салон са посещавали Йюжен Сю, Алфред дьо Мюсе, Роже дьо Бовоар и други.
    Мари умира на 23-годишна възраст от туберкулоза (навремето това е била неизлечима болест).
     
    ангелинкаДата: Събота, 23.06.2012, 17:13:14 | Съобщение # 15
    Генерал-майор
    Група: Uploader
    Съобщения: 436
    Статус: Offline
    Освен първообраза на Маргьорит Готие в романа на Александър Дюма-син "Дамата с камелиите", историята на Мари е използвана и в операта "Травиата" от Джузепе Верди.

    Весела, цинична, обичаща шампанското и скъпоценностите, мъжете и развлеченията, Маргьорит Готие се запознава в театъра с младия Арман Дювал и известния светски лъв барон де Варвие. Арман бил красив, но беден... Идеализирал Маргьорит... Баронът също оценявал хубостта ѝ и макар че бил стар и грозен, той притежавал онова, което Арман нямал - богатство. Благородникът бил готов да удовлетвори всеки каприз на Маргьорит в замяна на нейната благосклонност... И двамата мъже я обичали по своему. Младата жена направила трудния избор в полза на бедността. Не било съдено обаче плановете за щастлив семеен живот да се сбъднат. Бащата на Арман горещо умолявал Маргьорит да остави сина му, за да не погубва кариерата на младежа. Влюбената жена трябвало да направи жертва в името на любовта...

    Мари Дюплеси била изключителна красавица, известна в цял Париж. Обичала да носи със себе си букет от чудни камелии, без които не се появявала никъде. При това цветята не били в еднакъв цвят. В продължение на 25 дни от всеки месец те били бели, а през останалите 5 - червени. Никому не е известна причината за този своеобразен ритуал, той си останал забулен в тайна... Маргьорит не обичала никакви други цветя и никога не е била виждана с нещо по-различно от любимите ѝ камелии. Нежното растение красяло всички нейни стаи и най-вече будоара.

    Тази постоянна страст към въпросните цветя заставила доставчицата на цветя м-м Баржон да нарича Мари "La dame aux camelias" (Дамата с камелиите). Впоследствие цял светски Париж възприел прозвището и неотменно го свързвал с мадмоазел Дюплеси.

    Цветята не изоставили Маргьорит и след нейната смърт. Целият ѝ гроб бил обсипан с камелии и обкичен с разкошни венци, изплетени от красивите растения. Великолепието от цветове дотолкова силно подействало на многочислената публика, присъствала на погребението, че в продължение на цяла година след мрачното събитие, богатите парижанки украсявали с букети, венци и китки от камелии могилите в гробището Монмартр. А един от приятелите на Маргьорит, отсъствал по време на погребението, написал в нейна памет стихотворение, оставил го на гроба ѝ и го обкръжил с гирлянди от дивни червени камелии.

    Когато Арман прочел предсмъртното писмо на любимата си и узнал, че заради него тя е направила саможертва, покрил целия ѝ гроб с бели камелии, сред които се виждала само мраморната плоча, указваща името на Маргьорит. На местния градинар било заръчано да поддържа свеж покрова от цветя, независимо от сезона и цената...
     
    Форум » Test category » Любопитно и полезно » Притчи и легенди
    Страница 1 от 212»
    Търси:

    Нито един от торентите не се хоства на сървъра на сайта. Сайтът http://black-zone.ovo.bg/ само предлага връзки към други сайтове и не носи отговорност за неуредени авторски права.

    Copyright MyCorp © 2016 Хостнат от