Православие - Page 2 - Форум
Black-Zone Вторник
06.12.2016
22:52:19
На пазара мъж продава комар в бурканче. На него има залепен етикет: "Заместител на мъже – само 25 лв." Една заинтересувана клиентка пита: - А как се използва? - В къщи се разсъбличаш,лягаш на леглото и го пускаш от буркана. Ако нещо не е наред – позвъни ми – ето телефонния ми номер. Вечерта жената звъни: - Прибрах се, съблякох се, легнах,отворих буркана, но той стои вътре и не се движи… - Стой така. Идвам веднага! Дошъл мъжът на мястото, разсъблякъл се и казал на комара: - Гледай, глупак! За последен път показвам
Добре дошли Гост | RSS Главна | Православие - Page 2 - Форум | Регистрация | Вход
  • BGtop . Гласувайте за моя сайт в БГ чарт . Гласувай за мен в BGTop100.com


    [ Ново съобщение · Членове · Правила на форума · Търси · RSS ]
    Страница 2 от 2«12
    Модератор на форума: robocob 
    Форум » Test category » Всичкология » Православие
    Православие
    ангелинкаДата: Неделя, 08.04.2012, 13:00:20 | Съобщение # 16
    Генерал-майор
    Група: Uploader
    Съобщения: 436
    Статус: Offline
    Страстната седмица в уставите на древните църкви

    Първоначално Великден бил предшестван от дву-тридневен пост, който станал една седмица – т.нар. Страстна седмица, или Седмицата на Христовите страдания. Впоследствие към поста на Страстната седмица бил добавен 40-дневният пост по подобие на четиридесетте дни, през които Христос постел в пустинята. Той бил предназначен за "оглашените", тоест за тези, които щели да бъдат кръстени на Великден. Дълго време докато траела практиката на масовите кръщения на възрастни хора, тайнството се извършвало именно на Великден, когато особено силно било преживявано кръщението като съ-участие в доброволната смърт и възкресение на Господа. Затова Пасхалната литургия е изключително кръщелна по своя характер.

    След VI век започнало да преобладава кръщението на деца и затова масовото кръщаване на възрастни на Пасха постепенно било изоставено. Именно тогава смисълът на св. Четиридесетница бил променен – от катехизаторски период постът станал период на покаяние за членовете на Църквата.

    През IX век св. Четиридесетница вече окончателно била обединена със Страстната седмица и така продължителността на Великия пост се увеличила.

    Продължителността на Великия пост била различна и зависела от това, как поместните църкви са гледали на включването на Страстната седмица към св. Четиридесетница и дали са считали съботите и неделите, когато св. канони забранявали постенето, за част от нея.

    В Константинополския устав Страстната седмица не се счита за част от св. Четиридесетница, а съботите и неделите са включени в Постния период, въпреки че те не се явяват постни дни в пълния смисъл на думата. Така според Константинополския устав св. Четиридесетница имала 6 седмици по 7 дни, тоест 42 дни продължителност. Ако от нея се изключат Лазаровата събота и Цветница, продължителността на Великия пост става точно 40 дни. Великата Четиридесетница според този устав започва с Чистия понеделник от първата седмица на поста и приключва в петъка на шестата седмица, тоест в навечерието на Цветница. Тропарите включени в Триода за този ден говорят за "изпълването на душеполезната Четиридесетница" и за очакването на "святата седмица на Страстите".
     
    ангелинкаДата: Неделя, 08.04.2012, 13:02:05 | Съобщение # 17
    Генерал-майор
    Група: Uploader
    Съобщения: 436
    Статус: Offline
    Подобно е тълкуванието и на правилото в Апостолските постановления (текст от края на IV век), където се казва:

    "Извършвайте този пост преди пасхалния, като започвате от втория ден (тоест, понеделник) и завършвайте в петък. След тези дни, като отпостите, започнете светата седмица на Пасхата като постите през нея със страх и трепет".

    Не е случайно, че литургиите на Лазарова събота и Вход Господен в Йерусалим имат кръщелни елементи.

    Според друга традиция, отразена в 29 канон на Шестия вселенски събор (681 г.), Страстната седмица била част от Четиридесетницата, където тя е наречена "последна седмица от четиридесетницата".

    Тази практика е запазена и от древните църкви, които се отделят от Православието след Четвъртия вселенски събор в Халкидон (451 г.) – Арменска, Коптска, Етиопска. Според тази традиция съботите и неделите като "непостни дни" не се включват в изчисляването на Четиридесетницата и затова тези църкви постят 8 седмици по 5 дни, тоест 40, но постът при дохалкидонците започва една седмица по-рано (когато при нас е Неделя Сиропустна. Според някои литургисти появата на подготвителната Сирна седмица преди началото на Великия пост се явява плод на желанието да се съчетаят двете традиции в Църквата.

    Римокатолическата църква от древност включва Страстната седмица към св. Четиридесетница. Тя обаче чрез няколко свои събора отменя забраната за пост в събота (64 апостолско правило). Тази практика е осъдена рязко в 55 канон на Шестия вселенски събор. Затова Римокатолическата църква изчислява Великия пост така: 6 седмици по 6 постни дни, прави 36 дни. Към тях се прибавят още 4. Затова там Великият пост започва в сряда, т.нар. Чиста сряда.

    Постът през Страстната седмица е бил особено строг – "без вино и елей", тоест сухоежбина, като само на Велики Четвъртък, след св. Причастие, вярващите са употребявали заради духовния празник "елей", тоест растително масло. Към Великата събота се отнасяли с особено внимание, тъй като това била единствената събота, която каноните постановявали като постен ден.

    Постът на Велика събота продължава до полунощ, до настъпването на "Господния ден", когато се обявява Възкресението Господне. Апостолските постановления определят: "Съботата продължава до пеенето на петлите, постът свършва с настъпването на първия ден след Събота, който е Възкресение".

    Архимандрит Максим Матеос
    Със съкращения от статията "Великата Четиридесетница"
     
    ГостДата: Неделя, 08.04.2012, 21:05:29 | Съобщение # 18
    Група: Гости





    Много поучителна е.
     
    ангелинкаДата: Събота, 05.05.2012, 16:49:22 | Съобщение # 19
    Генерал-майор
    Група: Uploader
    Съобщения: 436
    Статус: Offline
    Православната църква почита на 6 май паметта на Георги Победоносец, празникът е наричан от народа Гергьовден

    Свети великомъченик Георги живял през времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.) в малоазийската област Кападокия. Той бил още дете, когато баща му пострадал за вярата си и умрял за Христовото име. След смъртта на съпруга си, майка му се преселила в Палестина, където била родена и имала голямо имение. Младият Георги — красив, снажен и мъжествен — постъпил на служба във войската. Началниците скоро забелязали добрите му качества и на 20-год. възраст той получил чин военен трибун. За показаните от него доблест и храброст Диоклетиан го удостоил с още по-висок чин и дори станал член на държавния съвет. По това време императорът не знаел каква вяра изповядва младият военачалник.

    Още бил съвсем млад, когато майка му починала и той станал наследник на голямо богатство. По това време Диоклетиан издал строги закони срещу християните. Заповядал да бъдат разрушени храмовете им, а самите те били предавани на мъчения. Като узнал това Георги започнал да се готви за смърт. Раздал на приятели парите и скъпоценностите, а за имуществото си в Палестина наредил: да бъдат освободени робите, а имотът да бъде раздаден на бедните.

    Диаклетиан свикал управителите на източните провинции в Никомидия, за да им даде подробни указания как да постъпват с християните. Георги презрял всякакъв човешки страх и високо заявил пред събралите се: "Докога ще гоните и мъчите невинните и добродетелни люде? Исус Христос е истинският Бог. Познайте истината и се научете на благочестие или не смущавайте с вашето безумие онези, които са я познали." Всички били изумени и дълго мълчали.

    Императорът му предложил да не погубва младостта си, да не се лишава от военната си слава и честта на високия си сан, а да принесе жертва на боговете и му обещал още по-висок сан. Георги останал непреклонен: " Земното царство е нетрайно. А мене никакви земни блага няма да ме разделят от моя Бог; никакви мъки няма да разколебаят вярата ми! По-добре, ти, царю, повярвай в истинския Бог и Той ще те удостои с Царство небесно!"

    Диоклетиан не го изслушал дори и го хвърлил разгневен в тъмница. После го подложил на всякакви мъчения. През всичкото време Георги не издал стон. Славел Бога и тихо се молел. После млъкнал.
    — Къде е живият Бог, Георги? Защо той не те избави от тези мъки?
    Изведнъж небето се затъмнило и бляснала светлина. Мнозина чули глас: Не бой се, Георги, Аз съм с тебе! Ангел господен в образ на прекрасен юноша застанал до мъченика и изцерил раните му. Всички, които били там повярвали и се убедили в силата Божия. Дори съпругата на Диоклетиан - императрица Александра поискала пред всички да изповяда вярата си. Императорът обаче не се вразумил от тези прояви на Божията сила и заповядал нови мъчения за Георги. След три дни, когато всички мислели, че от него са останали само кости видяли светия мъченик жив и здрав. Лицето му сияело с небесна радост.

    Извикал го Диоклетиан да го пита с какви магии спасява живота си, а Георги му отговорил дръзко: — Царю, надявах се, че след всичко вече не ще дръзнеш да хулиш Всемогъщия Бог, за Когото всичко е възможно и Който по чудесен начин спасява ония, които се надяват на Него. Съжалявам за твоята слепота!

    Императорът измислил нови мъчения. Георги понасял всичко и не преставал да убеждава изумените езичници, че Господ пази живота му и му дава сили. Когато им разказвал за Христовото учение, го накарали да им покаже как Христос може да възкреси мъртви. По молитва на светеца от пресния гроб наблизо Господ възкресил покойник.

    Мнозина подкупвали стражата и посещавали мъченика, а той ги поучавал в закона Господен и ги съветвал да се откажат от идолопоклонството си. Идвали и болни и той ги изцерявал с молитвите си. Веднъж при Георги дошъл беден земеделец, на когото единият вол паднал в яма и умрял, та вече не можел да оре нивите си. Светият мъченик се съжалил над нещастника и му казал:
    — Иди си у дома, брате, волът ти е жив.
    Земеделецът повярвал на думите му, върнал се у дома и намерил вола си жив. Оттогава е останало поверието, че великомъченик Георги пази от беда стадата.

    Когато Диоклетиан изгубил надежда, че ще може да склони Георги да се отрече от Христа, заповядал да отсекат с меч главата му, а заедно с него да накажат и собствената му жена императрица Александра. По пътя към мястото на наказанието, капнала от умора, тя се подпряла на една стена и предала Богу душата си. Георги прославил Бога за блажената смърт на Александра, на мястото на наказанието спокойно навел главата си под меча на палача и бил обезглавен.
     
    ангелинкаДата: Събота, 05.05.2012, 16:52:14 | Съобщение # 20
    Генерал-майор
    Група: Uploader
    Съобщения: 436
    Статус: Offline
    Свети Георги и ламята

    Свети великомъченик Георги се изобразява възседнал на бял кон и с дълго копие в ръка, забито в устата на страшен змей. Това се основава на следното предание.

    Недалеч от мястото, където бил погребан Георги, близо до град Бейрут, при планината Ливан, излизал от близкото езеро страшен змей, който опустошавал цялата околност със смъртоносното си дихание. Хората не знаели как да се спасят от тази беда и понеже били езичници, поискали съвет от идолските жреци. Те им казали, че всяко семейство по ред трябва да дава по едно от децата си да бъде изядено от страшното чудовище. Като нямали друг изход, жителите приели този съвет и всеки ден довеждали нова жертва на брега на езерото. Дошъл и редът на едничката дъщеря на тамошния цар. Девойката стояла на брега и тревожно очаквала смъртта си. Ненадейно се появил светъл юноша на бял кон с копие в ръка. Това бил великомъченик Георги.
    — Защо плачеш?
    — Добри момко, отдалечи се по-скоро, за да не загинеш заедно с мене. — После му разказала всичко.
    — Не се страхувай, момиче — казал й той. — Чрез името на истинния Бог аз ще те избавя от чудовището.
    — Не, добри войниче, не погубвай себе си. Аз съм вече обречена. Ти няма да ме спасиш, а и ти ще загинеш. Бягай!
    От езерото се задало страшното чудовище. Храбрият Христов воин, като се прекръстил и повикал на помощ Светата Троица, се спуснал към чудовището и го поразил с копието си. След това казал на девойката да свали пояса си, да върже змея и да го повлече към града.Тя така и направила. След това всички жители на града и околността приели християнската вяра.

    За тази победа над чудовището и за показаното мъжество през време на мъченията свети Георги се нарича Победоносец и се счита покровител на войниците.
    [size=10]
     
    Форум » Test category » Всичкология » Православие
    Страница 2 от 2«12
    Търси:

    Нито един от торентите не се хоства на сървъра на сайта. Сайтът http://black-zone.ovo.bg/ само предлага връзки към други сайтове и не носи отговорност за неуредени авторски права.

    Copyright MyCorp © 2016 Хостнат от