Какво знаем за алкохолните напитки? - Форум
Black-Zone Петък
09.12.2016
22:16:02
На пазара мъж продава комар в бурканче. На него има залепен етикет: "Заместител на мъже – само 25 лв." Една заинтересувана клиентка пита: - А как се използва? - В къщи се разсъбличаш,лягаш на леглото и го пускаш от буркана. Ако нещо не е наред – позвъни ми – ето телефонния ми номер. Вечерта жената звъни: - Прибрах се, съблякох се, легнах,отворих буркана, но той стои вътре и не се движи… - Стой така. Идвам веднага! Дошъл мъжът на мястото, разсъблякъл се и казал на комара: - Гледай, глупак! За последен път показвам
Добре дошли Гост | RSS Главна | Какво знаем за алкохолните напитки? - Форум | Регистрация | Вход
  • BGtop . Гласувайте за моя сайт в БГ чарт . Гласувай за мен в BGTop100.com


    [ Ново съобщение · Членове · Правила на форума · Търси · RSS ]
    Страница 1 от 11
    Модератор на форума: robocob 
    Форум » Test category » Всичкология » Какво знаем за алкохолните напитки?
    Какво знаем за алкохолните напитки?
    ангелинкаДата: Събота, 07.04.2012, 11:59:35 | Съобщение # 1
    Генерал-майор
    Група: Uploader
    Съобщения: 436
    Статус: Offline
    БРЕНДИ, КОНЯК, АРМАНЯК, КАЛВАДОС

    Думата бренди произлиза от английското “burnt wine”, немското “branntwine” или от холандското “branwin”. Всичките те в превод означават само едно – горено вино (дестилирано). Обикновено бренди се прави именно от ферментирал гроздов сок, но могат да се използват и много други плодове – череши, сливи, кайсии и т.н. Така се получават плодови брендита – Cherry, plum, apricot brandy …Съответните плодове, от които се приготвят, трябва да се дестилират по време на производствения процес. Ако плодовете са накиснати в гроздов спирт и след това подсладени, не могат да се категоризират като бренди, а минават в графа ликьори.
    Технологичния процес на приготвяне на бренди започва с ферментиране на плодовите съставки и завършва с процес на дестилиране.
    Бренди, коняк, арманяк и калвадос се сервират по един и същи начин в чаша тип „балон” при температура 15-20°С. Не е нужно да се затопля чашата на пара или по друг начин, самата и форма позволява да се топли от човешката длан. Ако все пак се използва пара, след това чашата задължително се подсушава.
    Плодовите брендита се различават в метода си на производство. Костилковите плодове се натрошават заедно с костилките (те именно придават горчивия вкус). Сервират се в чаша за бяло вино, чисти и студени, след хранене.
    Според легендата брендито е открито още в битката при Хейстингс (Англия) през 1066 г. Бойците на Вилхем Завоевателя станали неусетно много смели, след като „употребили” онова, в което се превърнало виното им, след дългото пътуване в корабите.
    От 1909 г. коняк е запазено географско наименование. Тогава се определят юридически границите на провинцията във Франция. Право да именуват брендито си коняк имат шест района: Гран Шампан, Пти Шампан, Бордери, Фен Боа, Бон Боа и Боа Ординер. Според специален закон само от три сорта бяло грозде може да се прави коняк – Фол Бланш, Коломбар и Уни Блан.
    В зависимост от възрастта си конякът се категоризира като;
    - V.S. (Very Special) – отлежал от 2,5 до 3 години.
    - V.S.O.P. (Very Superior Old Pale) – 4,5-8 години. Наименованието възниква когато на 7 октомври 1817 г. английският принц и бъдещ крал Джордж IV изпратил молба до Хенеси за Very Superior Old Pale Cognac (много добър стар слаб коняк).
    - Napoleon – 8-12 години.
    - X.O. (Extra Old) – 25-30 години.
    Арманяк не е арменски коняк, както го квалифицират много „капацитети”. Това е напитка, много близка до коняк, която носи името на една от трите подобласти във Франция – Armagnac.
    През 1909 г. френският парламент издава закон, в който регламентира производството на Арманяк. Девет са сортовете грозде, които могат да се използват за направата му, но се произвежда най-вече от Фол Бланш. Виното, което се дестилира, трябва да бъде бяло и чисто, без съдържание на захар и сяра. Традиционната дестилация е еднократна, извършва се в казан, наречен Аламбик, и трябва да приключи преди 31 март. Изходният дестилат е с 52-70% алкохолно съдържание. От 1972 г. е узаконена и двойната дестилация.
    Калвадос носи името на департамент във Франция и всъщност е бренди, направено от ябълки (но може да се използват и круши). Производството му е регламентирано стриктно от Националния институт за оригинални марки през 1946 г. На тези норми отговарят десет вида калвадос от осем френски департамента. За да се пусне в търговската мрежа, ябълковото бренди трябва да е отлежало поне 12 месеца.
    За направата на калвадос се използват над 50 сорта ябълки. Плодовете се събират през есента и се оставят на открито, струпани на купчини. След известно време, когато доузреят, се мачкат и изцеждат или пресоват при строго спазвани правила. Сокът ферментира до 4,5-6% алкохол по естествен начин без затопляне или добавяне на захар. Този процес трае от 1 до 3 месеца. Дестилацията е еднократна или двукратна, като крайният продукт е с 68-72% алкохолно съдържание.
    Произходът на името калвадос е много интересен. През 1588 г испанският крал Фелипе ІІ решава да завладее англичаните. Той изпраща към острова Непобедимата армада. Единият от корабите, “El Calvador”, претърпява корабокрушение край френските брегове. Местните започнали да наричат провинцията Калвадос, а през 1790 г. Франция официално записва района с това име. В тази област традиционно се произвеждало ябълково бренди и логично то също приело името на провинцията. Карл Велики, кралят на франките, издава наръчник, в който се излагат подробни напътствия за отглеждане на ябълкови дървета и добиване на сок от техните плодове. Работниците дестилиращи бренди от ябълковия сок създават своя корпорация по време на Анри IV Наварски.
     
    ангелинкаДата: Събота, 07.04.2012, 12:01:28 | Съобщение # 2
    Генерал-майор
    Група: Uploader
    Съобщения: 436
    Статус: Offline
    Когато ви се наложи да избирате вино

    Срещнали сте подходящия мъж/жена и сте планували перфекната вечер. Избрали сте ресторант с елегантна атмосфера, нежна музика и обслужване на необходимото ниво. Идва момента за поръчка, която включва изискано ястие и ... бутилка вино. Какво обаче да бъде то? Да се поръча точното вино е предизвикателство, особено ако не се познават основните факти. Освен това, с което почти всички са наясно, а именно, че червеното върви повече с месо, а бялото – с риба, повечето хора нямат понятие на какво да обръщат внимание, когато трябва да се избере най-доброто вино за вечерята и често поръчват най-скъпото, водени от грешната представа, че цената е най-добрия индикатор за качество. Златното правило: Използвайте акронима БПИК, когато купувате или тествате вино. Това означава: Баланс: реколта, киселинност, дали е отлежавало в дъбови бъчви или не, танин (в червените), процент на алкохола и отлежалост. Продължителност: колко дълго вкуса се запазва в устата ви. Интензивност: колко силен е вкуса. Комплексност: ако виното има няколко вкусови “пласта”, включително и послевкус.

    Четири стъпки при дегустацията на виното:

    1. Винаги е по-добре първо да поръчате храната и не се притеснявайте да помолите сервитьора за мнението му какво вино да изберете. Знайте, че най-добрите вина, които може да поръчате в ресторант, са обикновено по-неизвестните.

    2. Проверете температурата на виното. На много места правят грешка да сервират бялото вино прекалено студено, а червеното – твърде топло. Ако бутилката е твърде топла, поискайте да ви донесат лед, където да изстудите виното – както бялото, така и червеното.

    3. Бутилката трябва да бъде отворена пред вас. Червеното вино трябва да бъде прелято в кана – това е необходимо, за да “продиша” и да се освободи аромата му.

    4. Вижте как изглежда виното, когато вече е разлято в чашите. Независимо бяло или червено, виното трябва да бъде бистро и блестящо. После го помиришете. Виното трябва да мирише чисто и свежо. Разклатете го с въртеливо движение в чашата, за да се освободи аромата в празното пространство в нея. Най-накрая – отпийте. Задръжте виното в устата, завъртете го около езика, така че да достигне всички вкусови рецептори и преглътнете. Виното не трябва да има миризма (на корк, например). Отбележете има ли траен послевкус. Въпреки че този ритуал не бива да бъде голямо представление, не се страхувайте или притеснявайте да се забавите толкова, колкото ви е необходимо. Ако нещо не е както трябва, кажете го веднага.

    Ето и няколко практически съвета, които биха ви улеснили, ако купувате вино за в къщи и когато го сервирате:

    1. Проверете етикета, за да видите как е произведено виното (дали гроздето е брано на ръка, дали е отлежавало в дъбови бъчви и т.н.), произхода на виното и реколтата.

    2. Цената на виното зависи от търсенето, въпреки че само цената не е показател за качеството. Балансът и продължителността на вкуса са ключовите фактори, така че ако има възможност – поискайте да пробвате. Правилото е: колкото по-дълго се запази вкусът в устата ви, толкова по-добро качество е виното.

    3. Когато купувате вино, винаги избирайте коркова тапа или капачка на винт. Някои много добри вина вече се продават с винтова капачка. Преимуществото е, че няма опасност виното ви да е с вкус на тапа. Единственото, което още не е проверено при вината, затворени в бутилки с капачка на винт е колко добре ще отлежава. Никога не вземайте бутилка със синтетичен корк. Те не прилепват добре, което означава, че се просмуква кислород, а това има лош ефект върху виното.

    4. Питайте консултантите в магазина (в случай, че пазарувате в голям или специализиран магазин, а не в кварталния гараж) за мнението им – може пък да ви изненадат приятно с компетентна информация.

    5. Винаги сервирайте виното с подходящата температура.
     
    ангелинкаДата: Събота, 07.04.2012, 12:03:05 | Съобщение # 3
    Генерал-майор
    Група: Uploader
    Съобщения: 436
    Статус: Offline
    Какво вино и с какво да го сервираме

    Сняг, топлина, хубава музика и ароматно вино. Може ли да се съчетае червено вино с риба или бяло с гъби? Какво месо да поднесем с предпочетената напитка?

    Класика е червената мръвка да се полива с червено вино, бялото месо – с бяло.
    Но както всяко правило и това си има изключението. И не е само едно. Например отдавна е разчупена комбинацията “пилешка пържола с шардоне”. Защото в крайна сметка важен е не само видът на месото, но и неговата гарнитура или сосове.
    Както и предястието и мезето, които правят компания на основното меню. Така например, ако за Коледа изберете да приготвяте печена пуйка с обилна зеленчукова гарнитура, спокойно може да пропуснете обичайното бяло вино и да заложите на червено. Едно качествено каберне совиньон ще ви свърши идеална работа, съветват сомелиерите, чиято работа е именно да подбират вината за конкретни менюта в елитните ресторанти.
    Този еликсир е подходящ и ако птицата е пълнена със задушени гъби, кашкавал, броколи.

    Иначе по правило кабернето се препоръчва по-скоро за свински пържоли на скара. Независимо дали са със зеленчуков микс за гарнитура или с гъбен сос. Тъй като то допълва своите ароматни качества перфектно и с трайни колбаси, спокойно можете да продължите да го пиете с такива мезета и да не сменяте алкохола през цялата вечер, което най-малкото е здравословно.

    Комбинацията от каберне и мерло се предпочита в много райони на страната ни, където се сервира за празника чисто българското национално ястие капама.
    Каберне и мерло вървят и на стековете за основно ястие, поднесени с печени в масло гъби и залети със сметанов сос с много подправки.
    Мерлото е идеално за пържола и стек. Сухите суджукови мезета след това ще превърнат коледния обяд в една кулинарна фантазия. То е подходящо и за печени червени меса със специални сосове. Мерлото се връзва и ако преди пуйката смятате да поднесете за предястие различни видове сирена. Неговият плътен плодов аромат на череша и слива се съчетава много добре както с българското саламурено, така и с френските отлежали млечни деликатеси.

    Онези, за които е закон френските сирена да се консумират с бяло вино и по-специално от сорта мускат, да не бързат с възмущенията. И това е вариант за споменатото меню. Още повече, ако за следястие са избрани бели мезета, а за десерт е предвидена торта.

    Мускатът подхожда и на плодове така че е чудесен избор за коледната птица, особено ако сте заложили на средиземноморски рецепти за плънка от стафиди, ябълки или ананаси. При такава комбинация можете да заложите и на мискет. Той върви и ако за предястие сте се спрели на пастетни хапки, а за завършек на празничното меню – плодове и бишкотени или бисквитени десерти.
     
    ангелинкаДата: Събота, 07.04.2012, 12:12:37 | Съобщение # 4
    Генерал-майор
    Група: Uploader
    Съобщения: 436
    Статус: Offline
    Шумящо вино

    Шумящите вина се делят на пенливи и искрящи. Разликите помежду им са главно в алкохолния процент и налягането на въглеродния диоксид в затворена бутилка или поне това установи екипът на Vinoto.com, четейки особено задълбочено споменатия закон. Пенливите, респ. искрящите, са естествено пенливи и пенливи-газирани, съотв. естествено искрящи и искрящи-газирани. Интригуващо... :-) Който има търпение, би могъл да се гмурне в дълбините на българското законодателство и да прочете въпросния закон.

    Разглеждайки темата за шампанското, би ни се искало да се спрем на някои, със сигурност по-интересни от тълкуването на закона, въпроси, като:

    Какво всъщност е шампанското?

    Как се произвежда?

    От къде идват мехурчетата в него?

    .... и още много интересни подробности около напитката, пиенето на която олицетворява определен начин на живот.

    Това, което е важно да знаем за пенливите вина е, че могат бъдат произвеждани по класическа и резервоарна технология.

    Най-престижният, трудоемък и скъп начин за произвеждане на естествено пенливи вина е класическата технология или ферментацията в бутилка. Дълги години този метод на производство е наричан “Methode champenoise”, днес може да бъде наричан само “Methode traditionelle”. Това се дължи на дългогодишната дискусия във винарските среди, кой има право да нарича пенливото си вино шампанско и да го продава под тази марка, и как точно да се казва класическият метод за производство на това вино. След интензивни спорове се стига до решението, че само областта Шампан, Франция има право да пише върху етикетите на произведеното там вино “шампанско” и никой няма право да използва словосъчетанието “Methode champenoise”. Методът вече се казва “Methode traditionelle” или класическа технология за производство на шампанско.
    Следователно, шампанско е само онова естествено пенливо вино, произведено в областта Шампан на Франция. Всяка държава, произвеждаща такива вина има специално име за тях: Cava в Испания; Sekt (с различни допълнения, които да показват класическа технология) в Германия и Австрия; Cremant в останалите области на Франция (едни от най-добрите вина от този тип идват от Елзас); sparkling wine с допълнителни обозначения в англоговорящите страни, cap classique в ЮАР и т.н.

    Естественото пенливо вино, произведено по класическа технология, трябва да бъде получено чрез вторична ферментация и налягането на въглеродния диоксид в затворената бутилка да възлиза на 3, 5 бара. За него е задължителен и определен период от време за “лежане върху утайка” или за престой в специални съдове с приспособления за разбъркване на дрождите.

    Класическото шампанско е купаж от няколко вина. Разрешените за това сортове във Франция са: пино ноар, пино мюние и шардоне - два червени и един бял сорт. Базисните вина трябва да имат съдържание на киселини поне 8 г/л, не особено голяма плътност и сравнително нисък алкохолен процент - между 10 и 11% алк. об. Това е наложително, защото в следствие на вторичната алкохолна ферментация ще се образува допълнително алкохол, а от едно шампанско не се очаква да бъде прекалено силно алкохолна напитка.

    След асемблирането на вината, към тях се добавя т. нар. тиражен ликьор – смес от определено количество захар и дрожди - с цел вторична алкохолна ферментация. Следва бутилиране - в бутилки с дебели стени – и затваряне с технологична тапа. Започва вторичната алкохолна ферментация; тя трае няколко седмици, по време на които в бутилката се формира налягане от 5-6 бара. Колкото по-дълго време виното отлежава под налягане върху утайката, толкова по-фини са перлите в готовата напитка. Във Франция задължителният минимум за шампанско без определена реколта (т.е. за шампанското са използвани вина от различни реколти) е 15 месеца и 3 години за такова от дадена реколта.
     
    ангелинкаДата: Събота, 07.04.2012, 12:14:18 | Съобщение # 5
    Генерал-майор
    Група: Uploader
    Съобщения: 436
    Статус: Offline
    По време на отлежаването, измрелите дрожди се отлагат в бутилката. В нач. на 19 век вдовицата Клико (Clicquot) прави важно откритие, с което полага началото на индустриализацията в производството на шампанско. Тя намира начин за изчистване на виното от тези отлагания, без да губи мехурчетата му. Конкретното й откритие са пюпитрите - дървени пултове, състоящи се от две плоскости, закрепени под ъгъл, така че да образуват българската буква “Л”. Плоскостите са снабдени с отвори, в които бутилките се поставят с главата надолу под определен ъгъл. Този ъгъл се променя така, че в един момент бутилките се намират почти перпендикулярно към земята. Всеки ден, по време на отлежаването на виното, винарите на мадам Клико нежно разклащали и развъртали всяка една бутилка, докато измрелите дрожди не се отложат изцяло в гърлото на бутилката. Принципът е същият и днес, само че разклащане на ръка се прави ......... само за туристите.

    Дегоргаж (от фр. degorgement) представлява отстраняването на въпросната утайка от дрожди от гърлото на бутилката. Гърлото на бутилката се замразява за около 10 мин; с него замръзва и утайката. Технологичната тапа се отстранява ръчно или машинно, при това замръзналата утайка бива “изстреляна” навън от налягането в бутилката. Самото вино остава в бутилката, тъй като ниската температура свързва молекулярно съдържащата се в него въглеродна киселина и не й позволява да напусне бутилката.

    Дозаж (фр. dosage) се нарича сместа, с която се допълва бутилката. Тя се състои от захар и вино, на което понякога се добавя и малко количество винен дестилат и обикновено се пази в тайна от производителя. В качеството на дозаж е възможно и използването на висококачествено отлежало вино. Добавянето на захар зависи от типа шампанско, който се произвежда.

    На абсолютно сухото шампанско ( “extra brut”, “brut de brut”) не се прибавя дозаж и това бива отбелязано на етикета. У нас тази категория се дефинира от Закона за виното и спиртните напитки “със съдържание на захар до 6 грама на литър”.
    Шампанското “brut” може да съдържа максимално 15 гр. захар/литър; “extra sec” – макс. 20 г/л; “sec” – макс. 35г/л; “demi-sec” – макс. 50 г/л.

    У нас има и още една последна категория – “сладко” със съдържание на остатъчна захар над 50г/л.

    Следва затварянето на бутилката с тапа от естествен или изкуствен корк и получаването на характерната телена “кошничка”.
     
    ангелинкаДата: Събота, 07.04.2012, 12:17:34 | Съобщение # 6
    Генерал-майор
    Група: Uploader
    Съобщения: 436
    Статус: Offline
    При резервоарната технология вторичната ферментация се провежда в огромни, устойчиви на високо налягане, резервоари с вместимост до 200 000 л. И по тази технология виното трябва да има контакт с дрождите, който се явява съществен показател за качеството на готовия продукт. Витлови приспособления за разбъркване улесняват този контакт. След приключване на определеното време за контакт с дрождите, виното се избистря, стабилизира и бутилира.

    Отговорът на въпроса, дали произведеното по класическа или това по резервоарна технология пенливо вино е по-качествено е, че всичко зависи от качеството на изходните вина и от продължителността на контакта на виното с дрождите. Тези два фактора влияят по-силно върху качеството на виното, отколкото технологията на производство. Факт е обаче, че шампанското, испанската Cava и най-реномираните северноиталиански, немски и австрийски пенливи вина се произвеждат по класическата технология.

    Езикът на етикета – ето какво обикновено можете да прочетете на етикета на бутилка шампанско:

    Blanc de blanc – шампанско, получено изцяло от грозде на сорта “Шардоне”

    Blanc de noirs – шампанско, произведено само от грозде с тъмен цвят на ципата

    Cuvee – купаж. Шампанското принципно е купаж.

    Non-vintage – Шампанско, съдържащо вина от повече от една реколта (година)

    Reserve – често използван, но без особено значение термин

    Vintage – Вината, от които е направено шампанското, са от една реколта (година)
     
    ангелинкаДата: Събота, 07.04.2012, 12:20:25 | Съобщение # 7
    Генерал-майор
    Група: Uploader
    Съобщения: 436
    Статус: Offline
    Виното - деликатност и чар

    Често дегустацията на вино отстрани изглежда доста претенциозно, дори снобско, но често тя е сложен процес, който изисква не само придобити умения, но и вроден нюх.По принцип, първо се гледа цвета и чистотата (прозрачността) на виното. Чистотата е индикация, че винарят си е свършил добре работата. Ако течността е мътна, тъмна, или пък в нея плуват малки парченца, това означава, че производственият цикъл е бил претупан, а условията, в които виното е отлежавало, съвсем не са били идеални. Всичко това говори за лошо вино, или в най-добрия случай за нещо, което може да ви напие бързо. В днешно време обаче всичко това може и да означава, че винарят е направил всичко както трябва и че познава добре техниката за филтриране на алкохола.Ако цветът е много блед, това може да значи две неща: че виното е много леко и деликатно, или че има само една силна съставка. Колкото по-богат е цветът, толкова по-силно е самото вино. Това правило обаче не е абсолютно. За портвайна, например, няма значение, дали е светъл или тъмен на цвят, алкохолът ще е еднакво силен. Ако пък пиете шардоне, то може да е много тъмно на цвят, но дори и да си пийнете повечко, това няма да е проблем.
    След като сте преценили чистотата и цвета на виното, пробвайте, как то ухае. Духнете лекичко в чашата, за да се получи полъх, сякаш от отварянето на бутилка. Какво подуши носът ви? Понякога в началото това е една определена, силна миризма, но след няколко мига, се долавят други, по-различни нотки, които изплуват постепенно.Следващото нещо е да разклатите чашата. Помиришете виното, докато го правите. Как се промени усещането? Усетиха ли се нови аромати? Ако не, знайте че виното в чашата не е от най-добрите. Усещането трябва да сложно, комплексно, като малка “симфония”.Вярно е, че усещането е пълно, но все пак би трябвало да се открият отделните аромати. Усещате ли мириса на плод? Ако да – на какъв плод. Бихте могли да усетите различни аромати – на ябълки, грозде, боровинки, ягоди, къпини, сливи, круши, лимони, грейпфрут и други. Други аромати, които можете да доловите, са на минерали, на шоколад, на тютюн, на сладко, на цветя, на подправки. Когато усетите тези благоухания, опитайте се да ги дефинирате по-точно, например – аромат на зелена ябълка, на натурален шоколад, на канела, на черен пипер, на босилек и т.н.Следващото нещо е да отпиете от виното. Човешкият език е невероятен орган – изключително чувствителен и сложен. Опитайте се да определите, как езикът ви реагира на течността – върхът му, широката му част, двете му страни.Повторете същия процес ще веднъж.Преценете отделно вкуса и вида на виното. Добре ли се съчетават те?Погледнете на глътката вино, като на цялостно ястие. Дали отделните му съставки си пасват, какъв е общият вкус, който оставят?Какво е крайното усещане от виното? Горчив или сладък вкус оставя в устата ви. Този вкус задържа ли се, или изчезна за миг? Как се промени усещането минута, след като отпихте виното, а след три минути?
    В истински доброто вино, всичко трябва да е в съвършено цяло. Мирисът, вкусът, дори цветът са от значение, дали ще усетите истински празник от една чаша вино.
    В заключение, не сте ли съгласни, че животът може да се разглежда като чаша вино. Ако отделите време и внимание да оцените всяко едно нещо в него, в един момент може да установите че целият ви живот е нещо специално.
     
    ангелинкаДата: Събота, 07.04.2012, 12:25:10 | Съобщение # 8
    Генерал-майор
    Група: Uploader
    Съобщения: 436
    Статус: Offline
    Вкусът на портото

    Произходът на порто е все още загадка. Най-често се приема за вярна историята, че по време на англо-френската война през ХVІІ век, англичаните отишли в Португалия за да открият заместител на силните и плътни на вкус френски вина, които толкова ценели. Те не намерили това, което търсели, но взели млади, силни португалски вина и добавили бренди – резултатът веднага станал популярен в Лондон. През 18 век напитката си спечелила слава и в много други държави.
    Както и в случая с шампанското – терминът „порто“ се отнася най-вече за разновидностите, произвеждани в Португалия – и най-вече в равнината Доуро в североизточната част на страната. Гроздето се изпраща 1000 км на юг от долината на реката Дуоро до града Опорто, където са най-големите компании производители. След сложен процес на обработка, портото е готово.

    Видове порто

    Девет вида порто са одобрени за производство. Качеството и дълбочината на вкуса зависят от времето, което отлежава, и гроздето, което се използва. Много производители са горди от факта, че използват същите технологии както преди 400 години – в някои случай гроздето е стъпквано с боси крака.

    Рубинено порто

    Рубиненото порто се счита за основният и най-евтиният вид порто. Той отлежава две-три години в стоманени или дървени бъчви преди да се бутилира, и се пие незабавно. Вкусът напомня смес между на топла сладост и острота. Избирайте само качество „премиум“, защото другите могат да бъдат много резки.

    Порто от характерна реколта
    Това порто се нарича още супер премиум рубинено порто. То отлежава от четири до шест години преди да е филтрирано и бутилирано. Неговият вкус е по-силен, рязък, но не така дълбок.

    Светлокафяво порто
    То е от две или повече реколти и отлежава по-дълго в своята дървена обител – между 3 и 40 години. Най-доброто светлокафяво порто придобива своя специфичен цвят от дългото престояване в бъчвите. Някое порто от този тип може да бъде смес от червено и бяло порто. Погледнете за възрастта на виното, която трябва да е изписана на бутилката. Истинското светлокафяво порто е отлежалото.

    Colheita (порт. букв. реколта)

    Colheita е светлокафяво порто от една реколта, което е отлежало поне седем години в дървена бъчва, преди да е бутилирано. То е един от най-редките видове – само 0,5% от производството. На етикета трябва да пише датата на бутилирането и питието трябва да се изпие до година след това. Colheita има блед цвят и аромат на ядки, с продължителен послевкус на сухи плодове.

    Бяло порто

    Бялото порто е относително ново на пазара. То е представено за първи път от Taylor's през 1934 г. Прави се от бяло грозде, някои от видовете са сухи, а други са сладки. Те се правят по същия начин като червените. Най-сухите от този вид отлежават до десет години.

    Обикновено бялото порто се пие охладен като аперитив, но неговият характерен вкус не се харесва на всички.
    Порто crusted (с утайка)

    Тази напитка е кръстена така заради утайката на дъното, защото не се филтрира преди да се бутилира и това увеличава изключителността му. Вкусът и цветът са наситени и силни.
     
    ангелинкаДата: Събота, 07.04.2012, 12:27:09 | Съобщение # 9
    Генерал-майор
    Група: Uploader
    Съобщения: 436
    Статус: Offline
    Порто Single-quinta (estate)

    Това порто се приготвя по стиловете на светлокафявото и отбраното порто, но от едно лозе. То се приготвя от реколтата грозде от години, които не се считат за „изключителни“ (през които се правят „отбрани“), но качеството на двете е близко.

    Късно бутилирано отбрано порто

    То е направено от едно лозе и отлежава между 4 и 6 години, преди да се филтрира и бутилира.

    Порто от отбрана реколта

    Това се счита за най-доброто порто и най скъпото от тях, и е с между 4% и 5% от производството. То е от една изключително качествена реколта – за първи път се обявява такава през 1734 г. През 90-те години такива са: 1991, 1992, 1994, 1997. Портото отлежава в бъчва между две и три години, бутилира се и продължава да отлежава още до 50 години, като не се филтрира.

    Как се съхранява, поднася и пие порто?

    Както и при вината – да се опита и да се пие порто е изкуство. Времето, когато се сипва и изпива нещо е останало в миналото. Портото има нужда от тъмни хладни помещения. Той обикновено се поднася на десерт, с изключение на белите разновидности, които се предлагат студени като антре.

    Поднесете порто в тясна, безцветна чаша, напълнена до половина. По този начин виното ще може да бъде завъртяно по стените на чашата, за да се усетят ароматите му и да се види по-добре цвета му.

    Порто, което е отлежавало в бутилка, трябва да бъде пресипано в гарафа преди да се сервира, за да се премахне утайката. При тези разновидности бутилките трябва да бъдат държани изправени поне 24 часа преди да се отворят, за да може утайката да се събере на дъното. След това с едно внимателно движение портото трябва да бъде пресипано. Спрете да наливате, когато утайката започне да се приближава по гърлото на бутилката.

    Традицията повелява гарафата да стои първо пред домакина, който налива първо на госта от дясната си страна и предава каната по часовниковата стрелка. Някои свързват тази традиция с желанието да не се предизвика гнева на дявола, надничащ над лявото му рамо. Други казват, че това е проява на уважение към най-важния гост на масата, сложен на почетното място от дясно. Гарафата се движи покрай масата докато се върне при домакина.

    Вкусът на портото се допълва най-лесно от силните сирена, като чедар и стилтън, които могат да си съперничат по сила с него. Ядките и горските плодове също са добро съчетание.
     
    Форум » Test category » Всичкология » Какво знаем за алкохолните напитки?
    Страница 1 от 11
    Търси:

    Нито един от торентите не се хоства на сървъра на сайта. Сайтът http://black-zone.ovo.bg/ само предлага връзки към други сайтове и не носи отговорност за неуредени авторски права.

    Copyright MyCorp © 2016 Хостнат от