Поезия - Форум
Black-Zone Петък
09.12.2016
20:17:11
На пазара мъж продава комар в бурканче. На него има залепен етикет: "Заместител на мъже – само 25 лв." Една заинтересувана клиентка пита: - А как се използва? - В къщи се разсъбличаш,лягаш на леглото и го пускаш от буркана. Ако нещо не е наред – позвъни ми – ето телефонния ми номер. Вечерта жената звъни: - Прибрах се, съблякох се, легнах,отворих буркана, но той стои вътре и не се движи… - Стой така. Идвам веднага! Дошъл мъжът на мястото, разсъблякъл се и казал на комара: - Гледай, глупак! За последен път показвам
Добре дошли Гост | RSS Главна | Поезия - Форум | Регистрация | Вход
  • BGtop . Гласувайте за моя сайт в БГ чарт . Гласувай за мен в BGTop100.com


    [ Ново съобщение · Членове · Правила на форума · Търси · RSS ]
    Страница 1 от 11
    Модератор на форума: robocob 
    Форум » Test category » Всичкология » Поезия
    Поезия
    robocob95Дата: Сряда, 09.01.2013, 03:26:07 | Съобщение # 1
    Подполковник
    Група: Модератори
    Съобщения: 138
    Статус: Offline
    Обичате ли поезия, и ако отговорът е "ДА", то тогава вие сте попаднали на точното място за да споделите с нас любимите си стихове.
     
    robocob95Дата: Сряда, 09.01.2013, 03:27:23 | Съобщение # 2
    Подполковник
    Група: Модератори
    Съобщения: 138
    Статус: Offline
    А Бог каза "НЕ"

    Помолих бог да вземе моята гордост
    а Той ми отговори:"НЕ".
    Каза ми,че гордостта не може да се отнеме,
    от нея се отказват.

    Помолих Бог да излекува дъщеря ми,
    прикована в леглото от своя недъг,
    а той ми отговори:"НЕ".
    Каза ми,че душата й е невредима,
    а тялото й е само временно.

    Помолих Бог да ми даде търпение,
    а Той ми отговори:"НЕ".
    Каза ми,че търпението е резултат от изпитания
    и не се дава,а трябва да се заслужи.

    Помолих Бог да ми подари щастие,
    а Той ми отговори:"НЕ".
    Каза ми,че ми дава благословение,
    а дали ще бъда щастлива,зависи от мен.

    Помолих Бог да ме предпази от болката,
    а Той ми отговори:"НЕ".
    Каза ми,че страданието отделя човека
    от житейските грижи и го доближава до Него.

    Помолих Бог да ми даде духовен ръст,
    а Той ми отговори:"НЕ".
    Каза ми,че духът трябва да израстне сам,
    а той само ще го подрязва,
    за да го накара да даде плод.

    Помолих Бог да ми даде всички неща,
    за да мога да се радвам на живота,
    а Той ми отговори:"НЕ".
    Каза,че ми дава живот,
    за да се радвам на всички неща.

    Помолих Бог да ми помогне да обичам другите
    така,както Той ме обича.
    И Бог каза:"Ти най-накрая разбра
    за какво трябва да молиш..."


    Клаудия Вайс
     
    robocob95Дата: Сряда, 09.01.2013, 03:30:19 | Съобщение # 3
    Подполковник
    Група: Модератори
    Съобщения: 138
    Статус: Offline
    Това е един монолог, който беше представен от победителя на кастинга за актьори при Слави:

    "Преди да се родя - една секунда преди да се родя
    изгубих най-голямата си битка.

    Една секунда преди да се родя
    аз бях награбил Господ за реверите,
    в лицето му крещях и пръсках слюнка
    наричах го с думи, от които в гърлото ми пламваха пожари.

    Обезумял го блъсках в стената,
    в очите ми сълзи и кръв се смесваха.
    Аз крещях, заплашвах, убеждавах.
    Накрая даже молех, като пъзльо.

    И исках едно-единствено - едно-единствено...,
    но той не ми го даде.

    Докато удрях той не се и дърпаше,
    а само ми се смееше с глас.
    Когато му омръзна той стисна юмруците ми в длан, заби глава в челото ми и каза:
    - Млъкни! Върви! Оправяй се самичък!

    И ето ме - дойдох.
    Изпратен тук отново.
    Един-единствен или един от многото.
    Да проверя кое се харчи повече
    и да сравня -
    силата на словото
    с тази на оловото.

    А исках, щом тъй и тъй ще трябва да се раждам,
    да се родя, но не човек, а камък.
    Не защото ме е страх от хората, не само.
    Не ме е страх от тях каквито са - плът, кръв, кости, мускули, зъби - не ме е страх.
    Но ме е страх от туй, което те усещат - тъга и самота, любов и радост, предателства, приятелства, измами.
    Не исках повече това, но го получих!
    И за добавка - сърце ми даде Богът, мой приятел!

    - Пълни си го! - ми каза. - С чувства разни. А ако щеш пък, дръж си го и празно. Какво да правиш? Каквото и да направиш - все ще е грешка. Ще ти е гадно, а на мен забавно. Здраво копеле - наздраве, нали? Пък ти... все някак там ще се оправиш.

    И ето ме - дойдох изпратен тук отново.
    Един-единствен или един от многото.
    Да проверя кое се харчи повече
    и да сравня -
    силата на словото, с тази на оловото.

    Повярва ли в това, което ти говоря?
    Повярва ми, нали?
    Млъкни! Недей да спориш!
    Сълзата във окото ти показва, че ми вярваш.
    Краката ти в леглото ми показват, че ми вярваш.

    Обичаш ли да слушаш истории, в които все аз съм най-добрият, все аз съм победител?
    Обичаш ли да идвам изстрадал и измъчен, а ти да ме обичаш, за да не ми е мъчно?
    Обичаш ли да виждаш как в дълбокото се давя и как поемам въздух, когато насила ме спасяваш?
    Обичаш ли ме всеки път, когато те излъжа, а после ти крещя, че с нищо не съм ти длъжен?
    Обичаш ли, когато те правя по-нещастна?
    Обичаш ме, нали?
    Това е най-ужасното...

    Такива като теб ме карат да се раждам - отново и отново.
    Отново и отново! Отново и отново!!
    И все човек, не камък!

    И ето ме - дойдох!
    Изпратен тук отново!
    Един-единствен, или един от многото!
    Да проверя кое се харчи повече и да сравня -
    силата на словото... с тази на оловото."
     
    robocob95Дата: Сряда, 09.01.2013, 03:39:00 | Съобщение # 4
    Подполковник
    Група: Модератори
    Съобщения: 138
    Статус: Offline
    Плачи, Дяволе, плачи!

    Пусни на свобода свойте кървави сълзи.
    Нека адът да замръзне, гласа на болка замълчи,
    пусни на свобода свойте кървави сълзи.
    Плачи, Дяволе, плачи!
    За стотен път към луната изреви.
    С измъчените си очи, плачи, плачи.
    Пусни тез` кървави сълзи.
    От светлината вечно ти прокуден си,
    низвергнат от небесни красоти.
    Не ще усетиш влюбени мечти,
    плачи, Дяволе, плачи!
    Рогат и грозен в пъкала лази,
    земя проклета напои със свойте кървави сълзи.
    Да разбереш, че от червей по-нисш си ти,
    плачи, Дяволе, плачи!
    Но не сме ли ний лукави, не сме ли всички дяволи?
    Не сме ли ний проклети, колкото си ти?
    Ще плача аз за тебе, роден брате,
    ще плача с кървави сълзи.

    Божидар Лазаров


    Съобщение редактирано от robocob95 - Сряда, 09.01.2013, 03:40:55
     
    robocob95Дата: Сряда, 09.01.2013, 03:46:06 | Съобщение # 5
    Подполковник
    Група: Модератори
    Съобщения: 138
    Статус: Offline
    Защо плачеш тъжно,цигулко,


    Защо плачеш тъжно,цигулко,
    и тебе ли някой силно рани,
    или в раздяла огън те гори?
    Защо отлиташ,прекрасна светулко,
    пред погледа ми в летния здрач.
    Топлина ли ти липсва в ранния залез?
    Луташ се вечер без мяра в мрака....
    Да те докосна,казваш не може.
    А може би някой те чака
    с любящо сърце в щастливото ложе
     
    Форум » Test category » Всичкология » Поезия
    Страница 1 от 11
    Търси:

    Нито един от торентите не се хоства на сървъра на сайта. Сайтът http://black-zone.ovo.bg/ само предлага връзки към други сайтове и не носи отговорност за неуредени авторски права.

    Copyright MyCorp © 2016 Хостнат от